Приятелите Джип, Куп, Нина, Лулу и Моф живеят само с мисълта за уикенда. Животът им се състои в опити да намерят достатъчно пари и подходящата музика и се върти около мобилни телефони, клубове (и как да влязат в тях), опиати (как да извлекат най-голям ефект от тях и същевременно да не ги цепи главата на следващия ден) и всички други неща, които според тях са важни в съвременния живот.

Секс, наркотици и техно е изпълнен с енергия, дори и само с цел да отхвърли неизбежните сравнения с "Трейнспотинг" - на подобна съдба напоследък са обречени всички английски филми за младежката култура. Петимата главни герои може и да подлагат на голям тормоз мозъчните си клетки през уикенда, но резултатът от това не е насилие и смърт. Дебютът на режисьора Джъстин Кериган (само 25-годишен и от Уелс) разказва за местната клубна култура (в настоящия случай - в Кардиф). Петимата млади купонджии са представени с визуална находчивост, която обикновено е достатъчна за запълването на цял филм. Главното във филма е стилът, а не драмата. Кериган предпочита мигновена смяна на кадрите, преплетена с кратки спомени и алтернативни версии на историята, забавени кадри, странни ъгли на камерата и някои от най-добрите монолози и диалози на годината. Рейв-поколението получи своя игрален филм.

Каталог на Филмовия фестивал в Ротердам

The group of friends Jip, Coop, Nina, Lulu and Moff live for the weekend. Their life is filled with finding enough money and the right music and is structured by cell phones, clubs (and how to get into them), chemicals (and how to get the greatest effect from them at the time and as little as possible the next day) and all the other things that are apparently essential in modern life.

Human Traffic has plenty of energy, even if only to beat off the inevitable comparison with Trainspotting - the same fate to greet all British films about youth culture these days. The five protagonists may well subject their brain cells to a lot of abuse at the weekend, but this does not result in violence and death. The debut of Justin Kerrigan (only 25 and Welsh) is about the local club culture (in Cardiff, in this instance). The five young ravers are introduced with a dose of visual ingenuity that would normally be enough to fill a whole film. The film is about style and not drama. Kerrigan prefers a flashy cut brimming with short flashbacks and alternative versions of the story, dream effects, strange camera angles and some of the nicest monologues and dialogues of the year. The rave generation has its feature film.

Film Festival Rotterdam's Catalogue