Действието в Госпожица Юлия се развива в имението на богато шведско семейство през 1894 г. Прислугата живее в мъчителна бедност, докато господарите на дома се наслаждават на богатството си. Срещу Еньовден слугите и местните селяни са се събрали за традиционното тържество. Една от готвачките, Кристин, очаква своя годеник - слуга на име Жан. Жан обаче е задържан от госпожица Юлия, чието семейство е собственик на имението (и плаща заплатата на Жан). Тя му нарежда да се облече в официален костюм (който е взела назаем от баща си) и да танцува с нея. Жан няма друг избор, освен да приеме, и е въвлечен в изневяра, която поставя под въпрос, но и потвърждава традиционната връзка между господарка и слуга. Това е третата филмова екранизация на "Госпожица Юлия" след версиите от 1951 (шведска, на Алф Шьоберг) и 1972 г. (британска, с Хелън Мирън и Донал Маккан).

Тъй като сцените във филма са заснети последователно в рамките на три седмици, в него се чувства спонтанността на филмираната пиеса. Но многото близки планове и завъртания на камерата придават на филма хиперреализъм, контрастиращ със схематичната пиеса.

Стивън Холдън

Miss Julie is set on the estate of a wealthy Swedish family in 1894, where the servants live a life of uncomfortable poverty while the masters of the house enjoy their riches. On Midsummer's Eve, the servants and the local peasants have gathered for their traditional celebration, while one of the household cooks, Christine, is waiting for her fiance, a footman named Jean. However, Jean is intercepted by Miss Julie, whose family owns the estate (and pays Jean's salary). She instructs Jean to change into a formal suit (which Miss Julie has borrowed from her father) and dance with her. Jean has little choice but to accept, and he finds himself slipping into an affair that both questions and affirms the traditional relationship between mistress and servant. This was the third screen translation of Miss Julie, following versions released in 1951 (Swedish, directed by Alf Sjoberg) and 1972 (British, with Helen Mirren and Donal McCann).

Because Miss Julie was shot in sequence in less than three weeks, it has some of the spontaneity of a filmed play. But the film's many close-ups and the camera's swirls lend it an air of hyper-realism that is contradicted by the schematic play.

Stephen Holden