Макар че кариерата им продължи едва две години, малко рок-групи са оставили по-драматичен отпечатък от "Секс Пистълс", които станаха най-известната и скандална английска пънк-банда, но не след дълго се разпаднаха след първото си американско турне сред истинска буря от наркотици, междуличностни конфликти и боричкане. Мениджърът им Малкълм Макларън започва да снима филм за групата в зенита на славата, но докато той и режисьорът Джулиън Темпъл завършат "Голямата рокендрол измама", най-прочутият член на групата - басистът Сид Вишъс - умира, а останалите "Пистълс" водят дело срещу Макларън и отказват да вземат участие във филма. През 1998 г. Темпъл започва да работи с останалите живи членове на групата (които се събират отново за кратко турне през 1996 г.) върху този най-изчерпателен документален филм за кариерата на "Пистълс", съчетаващ нови интервюта с кадри от легендарни изпълнения на живо (например скандалното им шоу, изнесено на кораб, който плава покрай сградата на английския парламент), както и архивни новинарски кадри за хаоса, оставащ след тях.

Тази апология на "Секс Пистълс" е един от най-добрите филми за епохата на пънка. Темпъл изразява възхищението си от качествата на провокативната група, но в никакъв случай не я идеализира. Това е един от онези умело структурирани документални филми, който ви оставя право на собствено мнение, като едновременно с това ви упътва в правилната посока. Именно в такъв тип кино Темпъл е най-добър.

Дерек Малкълм, Скрийн Интернешънъл

Although their career lasted a bit less than two years, few rock bands have made a more dramatic impact than The Sex Pistols, who quickly rose to international infamy as the best-known British punk band, then fell apart shortly after their first American tour in a tempest of drugs, ego, and infighting. Manager Malcolm McLaren began making a film about the group while they were at the height of their fame, but by the time McLaren and director Julian Temple completed The Great Rock 'n' Roll Swindle, the group's best-known member, bassist Sid Vicious, was dead, and the remaining Pistols were in litigation against McLaren and refused to participate. In 1998, Temple began working with the group's surviving members (who reunited for a brief tour in 1996) for this definitive documentary of The Pistols' career, which combines new interviews with footage of legendary live performances (such as their infamous Jubilee Day show on a ship sailing past the Houses of Parliament), as well as newsreels of the chaos that followed in their wake.

This apologia for the Sex Pistols is one of the best movies about the punk era. On the qualities of the provocative band itself, it is admiring but by no means hagiographic. It's one of those skilfully structured documentaries which lets you have your own thoughts while prodding you in the right direction. In fact, it is exactly the sort of thing Temple does best.

Derek Malcolm, Screen International