Още от първите кадри това есе за отклоненията от обществените норми затъва в донякъде изкуствено аматьорство. Фон Триер твърди, че основна цел и на "Догма", и на Идиотите е да позволят на режисьорите да се откажат от артистичния контрол и да дадат тласък към идеално драматично състояние, по-близко до видеовоайорството, отколкото до стерилния блясък на редовото кино. Идиотите скъсва с формалната прецизност на създателя си, проявила се в предишния му филм "Порейки вълните", и приема естетиката на протеста. Идиотите предоставя рентгенова снимка на идеалите и естетиката на своя създател. Фон Триер подготвя опита, запалва химикалите и ги наблюдава как горят. Но колкото и да се опитва да се дистанцира от експеримента, в лудостта му все така има скрита методология: моралният кодекс на човека е нерушим, той жадува за драматично разрешение и на финала отново се отстоява. Резултатът е не толкова революция в киното, колкото Езопова басня за анархисти.

Ксан Брукс, Сайт & Саунд

From its opening title, this essay in social deviance positively wallows in semi-contrived amateurism. Von Trier has stated that the principal purpose of both Dogma and The Idiots is to allow film-makers to relinquish artistic control, and make a push towards an ideal dramatic state that's closer to camcorder voyeurism than to the sanitzed gloss of mainstream cinema. So The Idiots breaks away from the formal precision its creator showed in his previous feature, Breaking the Waves, and adopts a guerrilla aesthetic. The Idiots offer an X-ray of its creator's ideals and aesthetic. Von Trier sets up his laboratory, ignites his chemicals and watches them burn. But try as he might to distance himself from experiment, there remains a strict methodology to his madness: man's moral code is unbreakable, it hungers for dramatic resolution, reasserting itself at the finish. The result is less a filmic revolution than an Aesop's fable for anarchists.

Xan Brooks, Sight & Sound