Странна връзка възниква между застаряващия самотник Уилям Форестър - писател, който не е написал нищо, откакто преди десетилетия е спечелил "Пулицър", и Джамал - 16-годишен юноша, който тайно мечтае да стане писател. Когато Джамал е приет в елитно манхатънско училище заради баскетболните си умения, той е принуден да се адаптира към среда, твърде различна от Южен Бронкс, където е отраснал. Малка злополука го среща с ексцентричния темерут Форестър. След първоначалното напрежение помежду им двамата започват да се вдъхновяват взаимно за творчество и въпреки разликата във възрастта и произхода, стават приятели. Когато Джамал трябва да се защити от застрашаващите бъдещето му обвинения в плагиатство, предявени от професор Крофорд, Форестър още повече се привързва към него.

Най-голямото предимство на Да откриеш Форестър е, че звучи като Шон Конъри, господаря на Бронкс. Дрънкайки с кубчетата лед в чашата си, актьорът се наслаждава на пищната характеристика. "Патъците са лош модел", произнася се той за обувките. Успехът на театралниченето на Конъри на свой ред директно зависи от невероятно увереното, непринудено изпълнение на абсолютно натуралния, неустоим, неопитен 16-годишен Роб Браун - кореняк бруклинчанин, в ролята на Джамал. Във филма има моменти, когато тръпката от преподаването и научаването, както и от получаването на дълбоко разбиране от друго човешко същество сияе с яснота, каквато нямаше в общоприетите баналности на "Добрият Уил Хънтинг".

Лиса Шварцбаум, Ентъртейнмънт Уийкли

A unlikely bond develops between an aging, reclusive novelist named Forrester - who hasn't written anything since winning a Pulitzer Prize decades earlier - and Jamal, a 16-year-old with a hidden desire to be a writer. When Jamal is awarded a scholarship for his athleticism in basketball by an elite Manhattan prep school, he is forced to adapt to an environment far from his South Bronx upbringing, and a small mishap leads him to the eccentric, uneasy Forrester. After their initial apprehension of each other, they begin to fuel each other's fire for writing, and become unlikely friends despite their ages and backgrounds. Forrester's devotion to Jamal becomes enhanced when he must defend allegations of plagiarism enforced by Professor Crawford, jeopardizing Jamal's future.

'Forrester's biggest indulgence is in sounding like Sean Connery, laird of the Bronx. Tinkling ice cubes in his liquor glass, the actor luxuriates in rich characterization. "Shocks are badly deezhigned," he pronounces about footwear; as Forrester he also intimidates, breaks down while remembering his dead brother, and does a version of Al Pacino's HOOahhh speech from Scent of a Woman. And the success of Connery's fancy theatrics is directly dependent, in turn, on the amazingly poised, unforced performance of the entirely natural, compelling, untrained 16 year old Brooklynite Rob Brown as Jamal.
There are moments in Finding Forrester when the thrill of teaching, and learning, and being deeply understood by another human being, blazes with a clarity I never saw in the pieties and platitudes of Good Will Hunting.

Lisa Schwarzbaum, Entertainment Weekly