След неочакваната смърт на майка си Сара се преселва в Чикаго при своя баща. Тя не познава никого в новото си училище, а и не се чувства уютно в тази западнала гимназия. Въпреки че и е трудно да се адаптира, скоро се сприятелява с Дерек, който е талантлив и тарикат, но с доста тъмно минало. Преди смъртта на майка си Сара упорито се е занимавала с балет. Дерек пък сериозно се занимава с хип-хоп. Взаимната им любов към танца превръща приятелството им в нещо повече. Ала тъй като Сара е бяла, а Дерек - черен, пречките пред тях са много повече, отколкото пред една обикновена училищна двойка. Ники - бившата приятелка на Дерек, се отнася с неприязън към Сара, а Дерек трябва да се справи със своя приятел Малакай - все още свързан с бандитския живот, от който Дерек се опитва да избяга.

Добър знак, че отново живеем в 80-те: чистата, консервативна тийнейджърска сексуалност, позната ни от "Флашданс" и "Неприлични танци", се завръща - поне сред младите хора, танцуващи във филма. И един не толкова добър знак за тази ретро-епоха: този типичен тинейджърски филм се страхува да издуе децибелите на собствената си междурасова, хип-хоп история в стила на "Ромео и Жулиета", за да не би случайно да раздразни дори един от упоените зрители или да смути мира и спокойствието.

Лиса Шварцбаум, Ентъртейнмънт Уийкли

After the unexpected death of her mother, Sarah Johnson moves to Chicago to live with her father. Knowing no one at her new school and not at home in a gritty, inner-city high school, Sarah has trouble adjusting, but she soon becomes friends with Derek, who has talent and street smarts but a checkered past. Sarah was an avid student of ballet before her mother's death sidelined her studies, while Derek has some serious hip-hop moves, and their mutual love of dance leads their friendship into something deeper. However, since Sarah is white and Derek is black, they have more to contend with than the average high school couple; Sarah gets static from Nikki, Derek's former girlfriend, while Derek has to deal with his friend Malakai, who is still deep in the Thug Life Derek is trying to avoid.

One benign sign we're living in the 1980s all over again: Clean and conservativ Flashdance and Dirty Dancing style teenage sexuality is back, at least among the young people grooving in Save the Last Dance. One less benign sign of these retro times: This wan, formulaic teen movie from Metro director Thomas Carter is afraid to pump up the volume on its own interracial, hip hop Romeo and Juliet story, lest it challenge even one sedated viewer or disturb the peace.

Lisa Schwarzbaum, Entertainment Weekly