Пруст е на смъртно легло в малкия си апартамент на улица "Хамелн", разглежда стари снимки и си припомня живота. Действителни личности се смесват с измислени герои от романите му. Времето е 1914-1918 г. - бушува Първата световна война. Пруст се крие в Париж поради астмата си. Той се скита в нощта. Барон Дьо Шарлюс, съблазнителят на млади момчета, е в Пале дьо Фелисите, където се среща с любовниците си. Жилберт се връща сама в Тансонвил, за да избегне конфискацията на нейния замък от германците след смъртта на съпруга й. Знаменитият цигулар Морел се крие в западнал хотел. Войната ускорява упадъка на героите и те се превръщат в карикатури. Във водовъртежа на войната Марсел намира убежище в детските си спомени, за да избяга от обкръжаващия го ужас.

Адаптацията на Руис в много отношения предава вярно духа на Пруст и успява да улови духа на парижкото висше общество в началото на ХХ в. Пруст вижда смисъла както на живота, така и на изкуството в способността да преживееш миналото чрез силата на спомена. Същността на неговия живот е литературното му творчество, което сега оживява като прожекция на стената в малкия апартамент. Упадъкът на висшата класа подрежда нелепа мозайка в асоциативна, фрагментарна форма.

Каталог на Международния филмов фестивал в Ротердам

Proust, on his deathbed in his small apartment on Rue Hamelin, is looking through old photos and remembering his life, as real characters intermingle with fictional ones from his novels. The period is 1914-18, when WWI is raging. Hidden in Paris thanks to his asthma, Marcel Proust wanders into the night. Charlus, the seducer of young boys, is at the Palais des Felicites, where he meets his lovers. Gilberte returns alone to Tansonville to evade the confiscation of her chateau by the Germans after the death of her husband at the front. Famous violinist Morel is hiding in a decrepit hotel. The demoralizing effects of war affect all the characters, hastening their decadence or transforming them into caricatures. In the whirlpool of the grotesque specter of war, Marcel finds refuge in his childhood memories to escape the atrocities around him.

Ruiz' adaptation does justice to the spirit of Proust in many respects and also manages to capture the mood of Parisian high society at the turn of the twentieth century. Proust sees the meaning of both life and art in the abilty to relive the past through the power of recollection. The only point to his life seems to be his literary work, which now comes to life as a projection on the wall of his small flat. The decadence of the upper class forms a humorous mosaic in its associative, fragmented form.

International Film Festival Rotterdam Catalogue