Габриел пристига в САЩ. Тя не знае името си, не знае къде се намира, нито накъде е тръгнала. Въоръжен мъж я следи. Един ден тя среща в някакъв бар френския рок-идол Ленокс, който е на турне. Влюбва се в него и и се иска да станат неразделни, но той не споделя чувствата и и подлага търпението и на изпитание с най-различни игрички - победителят в тях ще реши дали двамата ще останат заедно или не.

Начинът, по който Масон работи с материала, превръща относително простата история в сложна. Обичай ме е сниман като експресионистично пътуване в мисълта, през което героинята се рее във времето, среща призраците на майка си и на самата себе си като момиче, понякога и като дете, следвана от плешив мъж, който застрелва хора с револвер, но в други моменти се превръща в грижовния психиатър на младата жена.

Джералд Пиъри

Gabrielle arrives in the USA. She doesn't know her name, where she is, or where she is headed. A man with a gun has been following her. One day she meets a touring French rock idol, Lennox, at a bar. She falls in love with him, wishing they could become inseparable, but he does not share her emotional desires and tests her patience with various little games - whoever wins will decide whether they will stay together or not.

What sounds like a relatively simple story is made compound complex by Masson's handling of the material. Love Me is shot as an expressionistic mind trip in which the heroine appears to float through time, meeting up with ghosts of her mother and her adolescent self, becoming at times her childhood self, being followed by a bald-headed gent who shoots people dead with a revolver but who, in other moments, metamorphoses into the young woman's caring psychiatrist.

Gerald Peary