Нощта се спуска е филм за "остарялата" млада двойка Антон и Лена и за тяхната преждевременно умираща любов в един западащ свят. Всеки от тях поема към своята собствена вечер и ние проследяваме нощните им одисеи - мрачни, студени, странни, почти сюрреалистични - и разпознаваме в хладните, наддекадентски образи своя собствен свят. Дългите им пътешествия до следващото утро отново завършват с мрак и студенина в душите им, но с увереност в сърцата им.

В някои отношения подходът на Келемен е хиперреалистичен, фокусиращ се върху всяка неловка пауза и нервен жест, тъй че те стават по-силни и значими от самия диалог. При отсъствието на думи ние сме оставени в неудобното положение да слушаме отломки от звуци, изпълващи обществени места, натрапчиви мелодии, кучето на съседа и жуженето на отдалечени индустриални предприятия. Дори движението на камерата създава обезпокояващо подробен поглед върху този кошмарен свят.

Андрю Дж. Хортън

Nightfall is about an "aged" young couple, Anton and Lena, and their prematurely deteriorating love in a decaying world. As each of them departs into his/her own evening, we follow them into their night odysseys - dark, cold, strange, almost surreal - and we recognize our own world in the frigid, supra-decadent images. Their long journeys into the morning of the next day end with a new darkness and coldness in their souls, yet with a certainty in their hearts.

In some ways, Kelemen's approach is hyper-realistic, focusing on every awkward pause and every nervous gesture, so they become larger and more important than the dialogue itself. In the absence of speech, we are discomfortingly left with the detritus of sound that fills public spaces, intruding melodies, the neighbour's dog, and the hum of distant industry. Even the camerawork creates a disturbingly detailed view of this nightmare world.

Andrew J. Horton