Действието на тази приятна комедия се развива в Тел Авив по време на Войната в Залива. Яна (изиграна от съпругата на режисьора) и новият й съпруг пристигат в Израел от Русия. Но той тутакси изчезва с парите, които им се полагат като имигранти. Наивна, ранима и бременна в третия месец, Яна е принудена да се грижи за себе си. За късмет си намира компания в лицето на ексцентричния неопитен кинорежисьор Ели, който снима с видеокамера абсолютно всичко. Уплашени от водената наблизо война, двамата неусетно се оказват привлечени един от друг.

Режисьорът Каплун е наясно с грубата реалност, с която се сблъскват руските имигранти в Израел, защото той е един от тях. Филмът успешно се задълбочава, ситуирайки историята на Яна в контекста на колоритните й съседи. Оформя се ангажиращ групов портрет с много гледни точки, сред които се откроява историята на възрастен човек в инвалиден стол, изгонен от близките и станал просяк, съперничещ си с уличен музикант. Топла човечност изпълва този прекрасен филм, чието послание е, че жестовете на любов, били те дребни или неловки, са съдбовни за сложното изкуство на оцеляването.

Питър Стак, Сан Франциско Кроникъл

Set in Tel Aviv during the Gulf War, director Arik Kaplun's debut is a light comedy about romance and culture shock. Yana (played by Evelyne Kaplun, the director's wife) arrives with her new husband in Israel from Russia, only to have her spouse split town with the immigration money. Naive, vulnerable, and three months pregnant, Yana is forced to fend for herself. Fortunately, she finds company with an eccentric fledgling filmmaker, Eli, who videotapes everything. With the fear of Iraqi scuds an ever-present threat, the two inch slowly toward a relationship. This film was screened at the 1999 Toronto and Thessaloniki Film Festivals.

Writer-director Arik Kaplun - husband of his film's star - is familiar with the hardscrabble realities faced by Russian immigrants in Israel, because he was one. But the film digs deeper by setting Yana's story in the context of the other colorful characters in her building. It becomes an engaging ensemble portrait of many facets, including the story of an old man in a wheelchair (Mosco Alcalay), enlisted by his family as a street beggar, who competes for handouts with a musician. A warm humanity washes over this lovely film, whose message is that gestures of love, however small or awkward, are crucial to the complicated art of survival.

Peter Stack, San Francisco Chronicle