В тази сатирична политическа драма областта Косово в Югославия, близо до албанската граница, е сцена на политически безредици и на съвременна любовна история в духа на "Ромео и Жулиета". Филмов режисьор събира информация за свой документален филм за сърбите, принудени от албанците мюсюлмани да се изселват. Докато в областта назрява етническа война, младата албанка Надира се влюбва в сърбина Милолюб. Той е пленен и кастриран. Животът на Надира и Милолюб се превръща в част от сюжета на документалния филм. Режисьорът трябва да отговаря пред спонсорите и продуцентите, според които филмът трябва да бъде комедия. Събитията предвещават дълъг, кървав конфликт между две групировки - битка, която не стихва десет години след създаването на този филм.

Сложна и многопластова сатира, втурнала се с шеметна скорост да покрие няколко области, Филм без име е един от най-интригуващите и изтънчени югославски филми от края на 80-те. Каранович смесва видеозаписи с филмова лента и непрестанно държи зрителя в напрежение. Ироничният му подход не щади никого - нито обречените влюбени, нито югославската полиция, научните претенции или местната филмова индустрия, която разглежда в особено язвителни краски.

Върайъти

The Kosovo region of Yugoslavia near the Albanian border is the scene of political unrest and a modern Romeo and Juliet romance in this satirical political drama. A film director gathers information for his documentary about the Serbs being forced to depart by Albanian Muslims. As the region heads towards ethnic warfare, the young Albanian woman Nadira falls in love with the Serbian Miloljub. He is captured and castrated, and the private lives of Miloljub and Nadira become part of the director's story in his film. He must answer to the financiers and producers who believe his film was to be a comedy. The events foreshadow a long and bloody conflict between two factions, a battle that has not abated in the ten years since this film's initial release.

A complex and multileveled satire, rushing at breakneck speed to cover several types of ground at once, A Film with No Name is one of the most intriguing and sophisticated Yugoslavian films of the late '80s. Karanovic mixes video footage with film, and forces the viewer to be constantly on his toes. The ironic approach spares nobody, neither the ill-starred lovers, Yugoslav law enforcement, scientific pretensions nor the local film industry, a subject on which Karanovic is particularly virulent.

Variety